Author Archives: cvetnichko

Замеряме се с думи, енергия прахосваме. Живеем безразсъдно, взаимно се ядосваме. А нужно ни е всъщност съвсем, съвсем мъничко. Докосване сърдечно и ще си кажем всичко. Къде ни е боляло, защо били сме диви? Докосването нежно в миг прави ни щастливи. Усмивчицата детска, крилце на пеперуда. Леда се разтопява сърцето тупка лудо. Пластичен е света,…

Там, в тишината и покоя живее мъничко дете. Бог ми прошепна- за малко беше твоя, душата й при Мене ще расте. Ще я науча, да пее и танцува това показваше й тука ти. Щастлива е и светло е при мен, напред спокойна продължи. Във розовия изгрев душите нежни се събират. Знай човек голям е, колкото…

Плачи небе! Плачи за животите нежни, отишли си така – за миг. Плачи небе. – За детските копнежи, за самотните играчки. За майчиния вик. От болка. От отчаяние. От самота… Плачи небе, децата ни на облаци играят. Сълзичките им бъдещето на душите ще изваят… Ил

Подкрепям или не гей-парада. Добро или зло е различието във всички свои прояви?… Толкова хъс и замеряне с думи /и не само!/, заради това, че не се разбираме и не се приемаме. Толкова разделение на мнения и разбирания. А Истината, както винаги е по средата. Да проследим архетипа на хомосексуалността. В древна Спарта, в древна…

Управляват моргулати, с помощта на тарикати. Светлината се закрива- истината е бодлива. Ех, дали ще продължава да пропада таз държава? Вярвам, че и да боли Любовта ще издържи! Ил

Католици, православни мерят се по боевете славни. Колко хора са затрили, в колко ли войни са били… За душите кой ли пита?- Пристрастеност ни заплита. Оцелява добротата, разпознава им играта. Власт, пари и още нещо, спорове вървят горещи. А децата-да умират. Само майки тук се спират. Истината да ви кажат, тъмнината да размажат… 5.5.19г

Цветенца нежнички за теб са разцъфтели. Сълзички момини. Красиви, бели… Сърцата плачат. Радостта я няма. Смеха ти липсва. Вселената ще ни прегърне мамо. Цветенца нежни, сълзички на момиче. Светът във фалша още си живее. Сърцето плаче – мама те обича. Вселената за обич песен пее. 6.4.19г

Едно дете на края на дъгата полива цвете и се смее. Танцува сякаш, помаха ми с ръката, а рокличката му белее… Едно дете сега свободно тича душата му лети и пее. Едно момиче, толкова обичано, при ангелите нежни ще живее… /за Лори/

Кутренцето, кутренцето, не може да ми замести детенцето. Макар да е мило и сладко, сърцата на мама и татко са още ранени. А болката силна е и толкова обич и нежност неизживени са. В света сърцата студени са… Но ето, кутренцето, макар да не замества детенцето ще дава и обич, и радост. По-поносима е всякоя…

Писмо ти пиша, мила моя дъще. Писмо ти пише, разбито майчино сърце. Сега уж пиша, а ми се ще да те прегръщам. Протягам празни двете си ръце. Дали ще се обадиш някога? Дали ще чуя пак гласчето ти звънливо? Говори, казват Необятното. Дано изпрати вест от теб детенце обичливо… 2.3.2019г