Author Archives: cvetnichko

Тя си отиде, когато разцъфтяха първите кокичета. Безличен е и пуст светът. Утихват всички мисли, мое, усмихнато момиче! Пред себе си, уви, не виждам път. От безлюбие и егоизъм си тръгват днес децата ни. Безлюбието бавно ги убива. А майките? – Разбити са сърцата ни. Лоринка е при Бог. Смирена и щастлива.

До скоро мое дете!

В Мюнхен, Германия, в кметството има свободни посещения за туристи, защото сградата е красива, историческа. Там има разпечатани отчети за похарчените данъци, за изпълнените обещания от тези, които са на власт. Но това, което искам да споделя е друго-кметството има приемен ден за граждани. И всеки има правото да си запише час и да попита…

Липсват ми аромата и полъха на пролет, на лято… На нещо топло и обещаващо. На безгрижие и приятни емоции. Тогава всичко става пъстро, цветно и сякаш можем да видим Живота в пълната му красота. Мечтая за пътуване. С чифт удобни сандали, може и цветни гуменки. С няколко чифта дрехи и да отпраша нанякъде. Мечтая да…

Нека днес ни е късмет който влезе – благ и с мед на уста и в сърцето. Да пробуди и детето, дето вътре се е свило. Да се радва, да е мило… Нека има и искрици, да политнем като птици! С будност, с обич над света, Мир да има, чудеса! Ил Игнажден е. Днес на…

Влюбвали ли сте се? Обичали ли сте? С онази любов, за която пишат поетите, която е търсена, възпявана, осъждана и осмивана?… Обичахте ли? – Забранено и безусловно?! Били ли сте влюбени, като младите, безразсъдните, които не признават канони, закони и правила, а просто я живеят?… Случили ви се в този живот да се влюбите? –…

Има лек за счупено крило – обич нежна се нарича. Щом забравиш лошото, че е било, ставаш истинско, усмихнато момиче. Радваш се на пролетта, разцъфтява всичко свежо. Лятото пристъпва с морска топлина, южен вятър и вълни, а дъждеца, топъл, нежен.

Днес ще съм дива! Ще скачам, ще тичам, където поискам… Да, днес ще съм дива- душата си няма хич да притискам. И облаци цветни ще си рисувам. На мила няма изобщо да се преструвам… Ще дръпна и кончето за опашката да тичаме двама свободни-юнашката… И смешното време ще вържа -за себе си… ще дръпна и…

Нежности ми се рисуват, песен ми се пее. Не, не се преструвам- ще ми се да поживея. Като птичка, като славей, като нежна чучулига… Знам, сега ще каже някой- луда ли си, спри се, стига! Слезни тука-на земята да берем парици, злато… Детски смях и слънце ясно С тях сърцето е богато. Вятър духна, птичка…

От многото събития тези дни имам нещо за себе си. Някакви мои си мисли, изводи…   Как да говорим за свобода на човек, който е изпълнен със страх за това дали ще има хляб на масата си, дали ще може да купи сироп за кашлица на детето си, дали ще си плати тока и парното?……